Една невероятна поетична книга, родена на кръстопътя на далекоизточното светоусещане и ежедневието на едно съвременно българско момиче! Пресечна точка, на която талантливото перо и четка с туш на Венелина Петкова раждат десетки хайку, калиграфии и хайбуни, правещи осезаеми границите на феноменалния свят, н о излизащи извън него, за да ни отведат в една свръхреалност, позната на Изток като Пустота …
Зорница Харизанова,
секретар на Български хайку съюз

Венелина Петкова умее с един щрих с четка или слово да събужда светове, да намира място на дрипите, откъснали се от живота й, „сред другите бързо прелитащи облаци“. В стиховете й ,„изтрили всички думи“, може да се чуе „звукът на разтопен сняг“ и да се видят „следи на птици в небето“.
Антоанета Николова
доц. д-р. по източна философия в ЮЗУ

Нейните рисунки с туш (сумие) и човечността й се сливат по великолепен начин. Радват и релаксират сетивата. Поплувайте в нейния свят от туш!
Сенсей Мичико Имаи,
майстор по японска калиграфия

По-лесно е да пишеш за другите, по-трудно – да пишеш за себе си, макар че тези други са твоето собствено огледало…

Книгата съдържа 50 авторски рисунки с туш и източна четка (суми-е), поезия и кратка проза – повлияна от източните форми хайку, хайбун и дзуйхитцу (стил, в който Сей Шонагон е писала своите „Записки под възглавката“), както и ръчно изписани заглавия с туш. В нея централно място заема моят литературен и духовен задочен разговор с Далечния Изток.
Венелина Петкова