Бележки по археологията на крайдунавска България

В настоящото произведение Борис Дякович описва археологическите си проучвания в Северозападна България – Цебрус, Помодиана, Алмус, Рациария, Бонония, Флорентиана.

В настоящото изследване Иван Басанович описва редица епиграфски паметници от Кутловица (Монтана), Алмус (Лом), Помодиана, Ремедотия.

---------------------
Борис Дякович (1868-1937) е български музеен и библиотечен работник и учен. Следва право в Новорусийския университет в Одеса (1891-1893) и в Немския университет в Прага (1894), класическа история и археология в Сорбоната (1895–1898). Посещава лекции в Колеж дьо Франс и в Лувъра. Изучава антично изкуство, история и култура в Италия и Франция. В София е назначен за уредник в етнографския отдел на Народния музей (1898) и заместник-директор на Народната библиотека (1899). От 1 апр. 1901 г. до февруари 1932 г. е директор на Пловдивската Народна библиотека, към която създава и Археологически музей (1910). Основател (1923) и първи почетен член (1937) е на археологическото дружество в Пловдив, действителен член на Българския Археологически институт от основаването му до смъртта си.

Като археолог работи в областта на тракийската и гръкоримската древност. Към епиграфиката и археологията на Горна и Долна МизияИван Басанович Иван Басанович (1851-1927) е литовски лекар, учен, политик, деец на литовското национално възраждане и български общественик. Живее и работи като лекар в България през 1880-1905 г. (Лом, Варна)