Без упойка

Ние, сложносмъртните

Разговорите
подменихме с докладни.

Не с просто, а с въоръжено око
погледнахме на света.

На всичкото отгоре
се и превъоръжихме.

Вперихме очи.
Вторачихме се. Взряхме се.
Събитията очите ни избодоха.

Заживяхме билбордно, барабанно.
Хипнотизирани в хоризонта.

С включени секундомери.
С олющени каросерии.

Свити
в луксозните си жилищни бункери.

Опаковали крясъците.
Разопаковали тишините.

С банкоматни биографии.
С източени като банки самоти.

Преправихме се
на сложносмъртни.

Омаловажихме мащабите
на сърцеемкостта си.

Осмелихме страховете.
Изплашихме смелостите.

Смекчихме коравосърдечията.
Приспахме ветровете.

Раздухме джобните.
Разламтяхме се. Разломотихме се


Захвърлихме мечтите си в моловете -
паметниците на безупречното настояще.

Осъмнахме, облепени в плакатни залези
Напълно неразпознаваеми.

Родени от ехото
на предсказуемото.