Без трепет

Часът настъпи. Разсъмва. Да тръгваме.
Хоризонтът отвори огромното си око,
самотният гонг сложи точка.
И тръгна
отново огромното колело,
безбройните лотоси се разтвориха -
да тръгнем безмълвни
от Вавилон,
да тръгнем без бързане,
със скорост на метеор,
без церемонии,
монолози и хор от актьори,
без оперни тостове
и гондоли под мостовете,
без тропот от конски подкови
в полунощ -
нови, нови - не с ореол от сребро,
не с болка и отказ и пророчески пози,
не - орди от охлюви с брони,
болни от сънотворния сок, омагьосани
от милиони
грозни
Горгони -
самотният гонг сложи точка.