Да, споделяме близо 99% от гените си с шимпанзетата – но и имаме около 35% общи гени с нарцисите. В голяма част от животинското, та дори и от растителното царство почти едни и същи древни гени кодират почти едни и същи белтъци. И още нещо: за всеобща изненада гените, участващи във формирането на сложно устроените очи на плодовите мушици, се припокриват с онези, които участват във формирането на напълно различаващите се от тях очи на октоподите и на хората.

Може би най-изненадващото откритие на еволюционната биология на развитието – Ево Дево – е, че малък брой древни гени стоят в основата на формирането на основните органи и израстъци при всички животински видове. Генът, който кара човека да развие ръце и крака, е същият, който прави така, че при птиците и насекомите да се образуват крила, а при рибите перки. Тогава какво поражда безкрайните най-красиви форми в природата?

Загадката се разкрива благодарение на еволюционната биология на развитието. Изследвайки как оплодената яйцеклетка се развива в сложно устроено животно, съставено от милиарди клетки, Ево Дево хвърля светлина върху това как точно възникват и еволюират нови видове.

„Безкрайни форми най-красиви“ е за всеки, който някога си е задавал въпроса „Откъде произлизам?“. Книгата изследва нашата история – и пътя, който всички изминаваме от яйцеклетка до възрастен организъм, и дългото пътуване от произхода на живота до съвсем скорошния произход на нашия вид. Шон Карол, признат за водеща фигура в областта, е най-подходящият автор, който може да поведе любознателния читател на това интелектуално приключение.