Балканските войни

Двете балкански войни от 1912-1913 г. обикновено са считани за предвестник на Първата световна война. През 1912 г. България, Сърбия, Гърция и Черна гора се изправят срещу отоманската империя и я побеждават в Тракия, Македония, Косово и Албания. Но през 1913 г. противоречията при разделянето на македонските земи възпламеняват втори конфликт, този път между България и бившите й съюзници. През цялото време кризата е съпътствана от желязната схватка между дипломациите на Австро-Унгария и имперска Русия, като усилва съперничеството сред всички Велики сили и ускорява въоръжаването в Европа. Този труд представя точно ситуацията на Балканите в периода 1878 – 1912 г. и сложния сценарий, в който назряват двата конфликта. Войните са описани както в техния стратегически и тактически аспект и дипломатическо развитие, така и откъм драматичното им въздействие върху цивилното население и особено върху мюсюлманите от европейска Турция. Това е исторически опит с дългогодишни последствия върху политическите и културните взаимоотношения между балканските държави. Белезите и спомените от него не спират да обременяват европейските интеграционни процеси в региона.

--------------------

Еджидио Иветич е роден в Пула (Хърватия) през 1965 г. Завършва литература и философия в Падуанския университет. Има докторска степен по съвременна история. От 1999 г. преподава История на Източна Европа в университета в Падуа. Научните му изследвания с в областта на историята на юго-източна Европа, Венецианската република, Адриатика и Балканите.