Сред разнообразието от дискурси, призвани да материализират най-точната визия за Балканите днес, със завидна упоритост, независимо от контекста или целта на изследването, все по-трайно се използват метафори. Най-често те се свързват с прехода и кръстопътя, а заради многобройните конфликти по тези територии сравнително устойчиво е наложен и стереотипът за Балканите като "буре с барут". Сред най-успешните стратегии за преодоляване на това клеймо са отказът от приемане на балканска самоличност, преобръщането на "черната" метафорика за Балканите чрез разграничаването им от "тъмната" Европа, разколебаването на моделите за определяне на национална идентичност и т. н. Шестнайсетимата автори в настоящия сборник са родени и израснали на Балканите и отблизо познават проблемите на региона - проблеми, за които ключовите думи са национализъм, мултиетнизъм, история, трагедия, мит, метафора. Всяко от есетата дискутира върху специфичните Балкански реалности чрез най-модерните академични средства и чрез езика на постмодернизма, постструктурализма, деконсткруктивизма и психоанализата. Идеята да се съберат "под общ покрив" гледните точки на признати академични авторитети от Всички балкански страни е на професора по философия и история на социалната теория Обрад Сабич и на професора по криминология Душан Биелич. Българската "следа" в сборника са статиите на Александър Кьосев, преподавател в катедра Културология във философски факултет на СУ "Климент Охридски", и на Ивайло Дичев, преподавател по културна антропология в СУ "Климент Охридски".