Балада за падащи дракони

Създателите бяха предвидили всичко. Всяка гънка на съдбата. Всяка разрушителна сила. Всеки лъч надежда. Онова, което ги изненада, което щеше да обърка плановете, беше сила отвъд разбиранията им.

Любовта.

Рийв усеща огъня, горящ в сърцето ѝ, и знае, че единственото, което може да угаси помитащите пламъци, е отмъщението. Кръвта на враговете ѝ все още лепне по ръцете ѝ, но има и други, които трябва да бъдат премахнати. Жаждата ѝ за мъст е тъй силна, че би я погълнала изцяло, ако не беше той. Каан. Любовта му може да бъде нейното спасение, ако Рийв има воля да направи правилния избор.

Каан властва над обречено кралство. Всичките му усилия да спаси хората си изглеждат безсмислени, а короната никога не се е усещала толкова тежка. Но той няма да се откаже. Въпреки че няма кой да му помогне. Въпреки че не знае дали Рийв ще избере да застане до него.

Минало и бъдеще, пророчество и реалност се смесват в перфектна буря, а в центъра ѝ стои нещо, което може да промени правилата на играта.