А той, огромен любящ звяр, пронизан от лятото

" О, вие, неоспорими богове на бъдните светове, когато звездите се блъснат яростно в Земята, когато листата бъдат погълнати устремно от коренищата, ще трябва да изорете заличените бразди, да следвате неотклонно знамената, забравени под тропота на колоните, да придадете форма на хаоса от нови лави и да изгасите, ако е възможно, новозапалените огньове - без мълнии и без жарава; тогава камъните ще поднесат сухите си кореми на ненадейно избликналите потоци, непредсказани в никое пророчество; и ветровете не ще бъдат вече ветрове, и втечнената земя ще се тресе от силни бури, събуждайки невиждани чудовища с безжизнен изцъклен поглед..."