Атлантида: Деяния

"...предизвика го една песен. Беше я чул някога много отдавна, още като студент в Солун. Тайно, разбира се, защото в ония години полковниците яростно забраняваха тази музика, както и всичко друго, свързано с дългокосите, а самият господин Одисеас Критиас, разбира се, не искаше да го мислят за такъв... Както и да е. После я беше забравил, но си я спомни една сутрин, когато над Санторин валеше така, сякаш рибите се готвеха да изскочат от морето и да плуват седем дни озадачени между небето и земята..."