Възможно ли е да се извърви обратният път до общото начало на всички езици? Дали в руините на Вавилонската кула се крият останките на изначалния праезик? Как лингвистичната археология търси и открива разпръснатите му реликти в актуалните езици и в хилядолетния масив на "библиотеката, която човечеството съставя, без да знае"?

В Археология на езиците Морис Оландер пласт след пласт реконструира тази виртуална библиотека от автори и текстове, в голямата си част останали неизвестни за съвременника ни. Неусетно Оландер ни приобщава към насладата от ровенето в знайни и незнайни текстове, извеждането на връзки между тях, откриването на забравени фрагменти от пъзела на "библиотеката".

Приликата и личното му приятелство с Умберто Еко не са случайни. Но докато Еко практикува интелектуалните си игри в утъпканото поле на художествената измислица, текстовете на Оландер са вече рядко срещаното съчетание от строга научност и изкусителност, което ги прави толкова ценни за ерудирания читател.