Кулинарна ненаситност, желание за власт, копнеж за любов - страст към живота

Да откриеш един град, като го вкусиш, оближеш и изядеш, може да звучи ексцентрично, но е достатъчно чувствено. Това се случва с героя от романа „Апетит”, това ще се случи и с читателите. Филип Казан ни отвежда в Италианския ренесанс, в епохата на кулинарна ненаситност и пищна разточителност, на богатото на багри и форми ренесансово изкуство, но и на политически интриги и убийства. Разказва история за готвач, който живее изцяло чрез сетивата си и чрез голямата си любов, преодоляла време и пространство. „Исках да направя този роман колкото се може по-чувствен, споделя Казан. Мисля, че онези времена са преливали от страсти и сетивни наслади. Винаги виждаме епохата на Ренесанса през очите на художниците, но всъщност всичко по това време е процъфтявало – изкуството, живописта, музиката, науката – и кулинарията. Първите истински готварски книги са написани през ХV век, а мъж на име маестро Мартино де Комо на практика е първият готвач на знаменитостите. Един ден съвсем случайно се натъкнах на факта, че големият флорентински художник Фра Филипо Липи е бил син на касапин. И в известен смисъл романът „Апетит” се роди именно тогава, в онзи момент. Започнах да се питам – какво ли е да бъдеш художник, но да растеш в света на храната? И така, започнах да размишлявам – тук имаме човек, обречен от съдбата да бъде касапин, който обаче става художник. Ами ако обърнем обстоятелствата? Ами ако си представим готвач с очите и душата на художник? Ето как на бял свят се появи Нино”.

„Апетит” е триумф на енергията и цветовете, чрез които ренесансова Италия оживява пред очите ни. Филип Казан ни пренася във Флоренция през 1466 г.
Градът на сетивата – плетеница от улици, алеи и тунели, работилнички, църкви и ...гробища – една сложна паяжина, в която са уловени съдбите на хилядите жители на града. Тук всеки е обладан от страст. Нино Латини знае, че ако човек иска да оцелее, без да се изгуби напълно, трябва да изпитва страст към нещо. И любов...

Неговата дарба е да усеща вкуса на неща, които другите хора не могат да доловят. Всеки нюанс, всяка съставка оживяват на небцето му ярко като картина и той издига умението си до небивали висоти, създавайки екстравагантни и пищни ястия. С върха на езика си усеща и възприема не само вкусове, а и цветове, форми, модели и изображения на предмети и хора. Мъхът се превръща в тучна ливада, разлюляна от вятъра, а мраморът има вкуса на самия свят...

Неговият талант се оказва едновременно и шанс, и проклятие... Помага му да улови вкуса на любовта; сближава го с най-известните художници на Ренесанса като Леонардо да Винчи и Ботичели. А кулинарните му умения и работата му го свързват с важни фигури – Лоренцо де Медичи и папата, което го замесва в политическите интриги на неговото време.

Любовта му към красивата Тесина Делмаца може да се окаже фатална за него: любовта, която го прогонва и която го връща в любимия му град...