Той беше емигрант, изгнаник не по политически причини, а защото никъде не се чувстваше у дома си, никъде не беше у дома си. Навсякъде беше страдалец, навсякъде - чужденец. Името на този чужденец на планетата е добре познато в литературата. Клаус Ман отдавна си е извоювал свое и то твърде забележително място в нея, макар винаги да се е чувствал обременен и засенчен от славата, с която се ползват двамата му именити роднини. Но тъкмо защото е син на Томас Ман и племенник на Хайнрих Ман, той получава, тъй да се каже, по рождение най-добрата литературна закваска. Животът му е потопен в литературата и тя определя неговите волности, странности и вкусове. В някаква степен своебразието на Клаус Ман дори се гради тъкмо на постоянното му упорство едновременно да следва и да оспорва, да догонва и да надмогва семейните литературни образци. Що се отнася до произведението, в което портретира себе си като безприютния блуден син на столетието, това е неговият автобиографичен роман "Повратната точка", публикуван през 1942 г. Дебютът му датира обаче от по-отдавна, от 1925 г., когато Клаус Ман публикува пиесите "Аня и Естер" и "Ревю за четирима", последвани от романа "Набожен танц", който също като тях предизвиква скандал и му носи бърза известност. Появята на Клаус Ман в литературата е също тъй внезапна, както и сбогуването му с нея. Той е едва 42-годишен, когато на 21 май 1949 г. слага край на живота си.

Пиесите "Аня и Естер" и "Ревю за четирима" Клаус Ман пише на 18-19 годишна възраст, заради което е обявен за enfant terrible на немската литература. Те отразяват начина на мислене на едно "загубено поколение", което търси между двете войни нов, различен начин на мислене и на съвместен живот отвъд политическите и еротичните табута на бащите.

Густав Грюнтгенс пише по това време за Клаус Ман: "С непреклонна любов той показва своите връстници в цялото им начетено невежество, в потиснатата им липса на задръжки, в чистата им порочност... Той не само описва правдиво новата младеж, а е вероятно призван и да й посочи верния път."