В този двутомник за пръв път се събират на едно място всички 16 пиеси на Чехов

Пет от тях са сред най-поставяните в историята на театъра - „Чайка“, „Вуйчо Ваньо“, „Иванов“, „Три сестри“ и „Вишнева градина“. Но и в останалите виждаме несъмнения Чехов гений, а „Татяна Репина“ и „Нощта преди съда“ се превеждат за пръв път на български.

„Пиша тази пиеса не без удоволствие, макар че ужасно нарушавам условията на сцената. Комедия, три женски роли, шест мъжки, четири действия, пейзаж (изглед към езеро); много разговори за литература, малко действие и пет пуда любов“. „Струва ми се, че в моята пиеса, колкото и да е скучна, има нещо ново. В нея няма нито един изстрел, между другото“. Така скромно представя две от своите емблематични пиеси Антон Павлович Чехов (1860-1904). Но думите му се прокрадва най-важното - той нарушава принципите на театъра, подхожда новаторски към героите, сюжета, кулминацията.

Всяка пиеса на Чехов стои при цензорите от Театрално-литературния комитет с месеци. Той не иска да се съобразява с промените им, отказва да приеме назадничавите им виждания, обвиняван е в презрение към сценичните правила, в „ибсенизъм“ за „Чайка“, било „недопустимо да се стреля по университетски професор, дипломирано лице“ във „Вуйчо Ваньо“. Но днес по пиесите на Чехов учат всички световни драматурзи, писатели, театрални режисьори, актьори.