„— Вярно е, много работи. Но кажете…какво друго да прави? — попита тя раздразнено. — Тук за нея има осигурена храна, подслон, ще получава и дрехи… Какво още може да се иска в такива тежки времена? Няма грижа за поддържането на това голямо жилище…просто си живее безгрижно, свободно. Много пъти съм казвала, че в днешно време са добре само слугините.“

След една неуспешна революция и рухването на една империя, Унгария е пред колапс. На този несигурен фон младата слугиня Анна Едеш постъпва в дома на заможно семейство в Будапеща. Тиха, послушна и сякаш невидима, Ана се превръща в мълчаливия център на едно общество, което отказва да види истинското си лице.

С нарастващото напрежение и разпадането на привидната почтеност, присъствието на Анна разкрива дълбокото лицемерие на заобикалящия я свят. Отношението към нея – било то пренебрежително или жестоко– разкрива истинското лице на свят, изграден върху социални привилегии и удобства.

Писането на Дежьо Костолани е наситено с ирония, фин хумор и психологическа дълбочина, рисувайки един свят, едновременно интимен и безпощаден. Това, което започва като портрет на едно домакинство, прераства в тихо, но опустошително възмездие.

„Анна Едеш“ е едно от най-известните произведения на един от класическите унгарски писатели. Елегантен и сдържан, романът улавя невидимото насилие, вплетено в ежедневието като се превръща в мощна картина на властта, самотата и цената на покорството.