Анатомия на изкуствената вяра

В театъра на живота виждаме кукли да танцуват на сцена, движат се насам и натам, теглени от въжетата им, участвайки в сценария, който определя техните роли. Учим се да разбираме логиката на този театър и се оказва, че ние самите вече участваме в него с лично представяне. Ние заемаме своето място в обществото и по този начин определяме поза, в която висим на невидими конци.

Тогава забелязваме значителна разлика между кукления театър и собствена драма.

За разлика от куклите, ние можем да спрем танца си, да се огледаме и открием механизмите, които ни движат. Зад този акт първата стъпка към свободата е открита... защото изкачването по облаци към висините отпада.