Първата книга на Елчин Сафарли в България!

Бестселър от душевния писател на Изтока!

„Ако ти знаеше...“ е историята на едно рижо момиче, което бяга от миналото, история за любовта, която лекува, удивлява и отново те връща към живота.

Една млада жена пристига в Овалния град напълно изгубена, измъчена от обстоятелствата, болна и най-вече – с натежало сърце. Тя идва, за да забрави миналото, да избяга от родния си град и от един мъж... а може би и за да умре. Но открива нови приятели, помирява се с миналото и... среща един мъж.

Един мъж, макар и съвсем обикновен (а може би най-невероятният!), става катализатор за промяна в една житейска ситуация, насочва самия живот в съвсем друга посока. Това става по загадъчен, мистичен, невъзможен начин, но точно там е и обикновеното чудо на любовта. Просто един ден внезапно се появява някой, в чиито ръце можеш да заровиш лице и да забравиш всичко. А на сутринта да се събудиш с окриляващо чувство на доверие. На нова вяра.

„Любовта не може да преодолее потока на живота. Може би защото любовта е самият живот.“

„Ако ти знаеше...“ е книга за необятната женска душа, за надеждата и избора...

Защото може да намериш ново място, в което да живееш, може да се примириш с болестта и със самотата, може да се научиш да мълчиш или да говориш чужд език, да усвоиш рецептите на удивителни екзотични ястия, да се сприятелиш с морето и с едно бездомно куче; може да погребеш миналото или да се сдобриш с него... Но никой не може да ти отнеме мечтите и надеждата за любов.

„Лекарят ми беше наредил да спазвам диета и да спра да пуша. Не правя нито едното, нито другото. Това не е протест. Просто искам да живея, а не да „доизживявам“. Искам да не мисля колко време ми остава. Още съм тук. На моята история не е сложена точка. Продължавам да я дописвам и нищо не задрасквам.“

„Ако ти знаеше...“ е историята на едно женско отчаяние, една история за чувства, съмнения, очаквания и за онези огромни страхове, които често ни помагат да започнем живота си отначало.

„Помня всичко, не забравям, но вече я няма тъгата – със съсипващото и изтощително желание да се скрия в миналото. В сърцето ми, както и преди, живее любовта ми към него, но сега тя е различна... спокойна. А миналото си остана в миналото, то вече няма власт над настоящето.

Любовта ми е изпълнена с благодарност към Ре. За това, че ме сдобри с времето – сега съм изцяло в настоящия момент, а планове ми засягат само днес, и... наближаващите почивни дни. За това, че ми помогна да повярвам, да се убедя, че винаги можеш да започнеш живота си отново, независимо колко и какви руини от миналото си оставил зад гърба си.“