Аз съм светлият мъж към безкрая

нажежен съм до бяло
изпилен съм до крясък
краят има начало -
камък бях -
и навсякъде пасвах
днес - душица без тяло
вече станах
на шепичка пясък

из пустинни зноища
в ледни мразове мръзна
аз съм пепел в стърнища
аз съм светлото Нищо
аз съм въздухът -
лекият въздъх
твой късмет -
в бяла кърпичка вързан

мах на птица
вик стих и небе
сноп лъчи - наръч съчки
и огън в омая на стая
дим от старо кюмбе
песен в мъжките кръчми
троха в дипла на пътно торбе
аз съм светлият Мъж към безкрая