Аградо

Зверче под миглите

птицата се сбогува с ръката ми
тръгвам от хълма надолу
ритам камъни -
търкалям страха си
че утре
някой
под моята стряха
ще заплаче пред прага
ще напие паничката с мляко
ще ритне водата в очите ми
под мостовете дето крачат мигове
водата не достига бреговете
и натежава под петите
и мирише
на пролет и на вино
и прелива
през пръстите докоснали тревата
вместо да се вкопчат здраво
в останалото ми небе