Забраняван и отричан, Дмитрий Мережковски (1866-1941) е от значимите писатели на ХХ в., 10 пъти номиниран за Нобеловата награда за литература. Родоначалник е на руския символизъм и модернизъм и ярък представител на Сребърния век в руската литература. Издаван, четен и харесван по света, той е пренебрегнат и преследван в родината си – съден е от царския съд заради трилогията си „Царството на Звяра”, в съветско време пък е негласно забранен заради личните му симпатии към Мусолини и Хитлер. Това го обрича на дълго емигрантство в Европа заедно със съпругата му Зинаида Гипиус. Плод на досега му до културата на Италия е „Любовта е по-силна от смъртта”.

Тези т. нар. италиански новели са вдъхновени от Бокачовия „Декамерон”, но в дълбините им се прокрадва ново, съвременно светоусещане, утвърждаващо любовта не само като чувство, но и като религия и зарево в живота. До една те са подчинени на идеята, че да живееш означава да обичаш, а да обичаш означава да се бориш за любовта си, независимо на какви изпитания те подлага тази борба. Затова в тези новели героите умират и възкръсват; живеят в бедност, но забогатяват; носят рицарски титли, но предат на чекръци; изгубват самоличността си, но откриват призванието си; творят в смъртно страдание, но сътворяват безсмъртната вечност. Затова придирчивите добродетелни дъщери на властелини следват безропотно дори и най-окаяната си участ, а любовта ги възнаграждава заради избора им. Затова бедните осиротели момичета, обречени да загинат в бракове по сметка, умират и възкръсват в прегръдките на любимите си. Затова величавият гений Микеланджело успява да надживее седем папи и да ги направи зависими от собствения му талант. Затова дори сатирът в тези новели е светец.