Накрая бе обзет от чувството, че Животът е гигантска и толкова невъзможно тежка раница, че му се стори безкрайно по-лесно да зареже целия си багаж тук, край пътя, и да прекрачи в тъмнината, макар че това означаваше да изгуби всичко.
На Арчи – в едното му ухо жужаха бившата му жена и роднините ѝ, а в другото клювкаше прахосмукачката – му се стори, че Краят е неизбежно близо. Нищо лично към Бог или когото и да било. Просто имаше чувството, че идва свършекът на света.

Той търпеливо оправи хувъра и изпрахосмучи хола с особена педантична категоричност, като завираше накрайника в най-труднодостъпните ъгълчета. Тържествено хвърли монета (ези – живот, тура – смърт) и не изпита нищо специално, когато се озова облещен срещу танцуващия лъв. Кротко откачи маркуча на хувъра, прибра го в един куфар и за последен път си тръгна от дома.

Ала смъртта не е проста работа. А самоубийството не може да бъде включено в списъка със задачите, които да отметнеш, докато жулиш оребрения тиган и подпираш крачето на дивана с тухла. Самоубийството е решението да не правиш, да неправиш; въздушна целувка, изпратена към забравата. Кой каквото ще да казва, самоубийството изисква кураж. То е за герои и светци, за най-тщеславните сред тщеславните. Арчи не беше от тях.

Един от най-обсъжданите дебюти в литературата през последните години, „Бели зъби“ е смешен, наситен, богат, великодушен роман, обожаван както от критици, така и от читатели. Един роман за приятелство, любов, война, три култури и три семейства, три поколения, една мишка и пакостливото минало, което се завръща и те гризва по глезена. Жизнеутвърждаващо четиво, необуздано и абсолютно задължително.

„Бели зъби“ е носител на множество награди, сред които Whitebread за най-добър дебютен роман, отличието на Guardian за дебютна книга, James Tate Black Memorial Prize за художествена литература, Писателската награда на Общността за дебютна книга, наградата Betty Trask. Според списание Time е в стотицата най-добрите англоезични романи на ХХ век.

„Повярвайте на рекламата, купете си книгата, сгушете се в нея, вкусете с наслада всяко изречение, после се върнете в началото и я прочетете още веднъж.“
The Times

„Удивителен, безапелационен дебют, смешен и сериозен, писателският глас е първокласен и специфичен. „Бели зъби“ ми достави наслада и ме впечатли. Удар в право в целта.“
Салман Рушди

„След Мери Шели, която пише „Франкенщайн“ на деветнайсетгодишна възраст, няма друг такъв изключителен дебют на начетена млада жена.“

The Baltimore Sun

„Този ексцентричен роман прелива от оптимизъм по отношение на хората, по отношение на езика… Ентусиазмът на Зейди Смит е заразителен.“
The Philadelphia Inquirer

„Разтърсващ и дързък дебютен роман, съизмерим с Пинчъновия V.“
The Village Voice

„Бели зъби е нажежен до бяло дебют.“
Vanity Fair

„Автор с мощен потенциал.“
The Times Literary Supplement

„Като всички велики автори на комедии, Смит е напълно сериозна. Тя има какво да каже по някои големи въпроси, при това такива, които не са съвсем политически коректни за нейните герои, представители на различни културни общности… „Бели зъби“ е жизнеутвърждаваща книга, при това по изцяло несантиментален начин.“
Salon.com

„Много интелигентна и смешна книга, която се отличава със страст към идеите, към езика и казва много за трагикомедия на живота… Героите на Смит са неизменно истински; нейната жизнерадостна, простичка проза и проникновеното й разбиране на човешката природа превръщат романа в изключително четиво. Не само е много забавен, но е и пълнен с надежда.“
Sunday Telegraph