Книгата предлага интерпретация на основни положения във философията на Рене Декарт, несъмнения първи мислител на европейската модерност. Интерпретацията е фокусирана върху феномена обект, едно ново понятие, с което започва модерността като епоха на мисленето.
Декарт рационализира достиженията на Галилей във физиката и астрономията, като изяснява, че в основата на модерната наука, какта я вижда Галилей, а по-късно и Нютон, лежи абстракцията на обекта. Подобна абстракция не е достижима и не съществува нито в знанието преди Галилей, нито във философската традиция до Декарт.

Обект, чистият обект, е феномен на мисленето и няма битие в непосредствения опит на човешките същества. Обект има вътрешна конституция и определени структурни условия, които го правят възможен. Тези условия Декарт обвързва с математическото и математизацията. Галилей по непосредствен начин вижда света като универсум на математически отношения. Декарт след него изяснява обаче характера на самата математизация, в какво тя се състои, какво означава, какви операции на интелекта предполага.

Книгата е посветена на тези фундаментални въпроси на европейската модерност - обекта, математизацията, математическото.