За какво е този роман? Не бих казала, че моите книги са за каквото и да било - извън хората и самите изречения в тях. Това превръща NW в един вид „упражнение по стил“ – израз, придобил малко или повече негативно звучене. За мен обаче упражнението по стил не е изкуствен похват – животът на всеки от нас също е упражнение по стил. До скритото съдържание на нашето съществуване явно не се достига лесно: единственото, върху което ни остава да се опрем, са онези външни, явни знаци – как говорят хората, как се движат и обличат, как се отнасят един с друг. Ето с това се опитвам да се занимавам в литературата: с постройката на нещата в реалния живот, доколкото съм способна да ги наблюдавам и тълкувам, а това невинаги се получава в дълбочина.
Зейди Смит, The Guardian

В тази книга човек никога не знае как ще бъдат съчетани отделните парчета и какво ще се случи по-нататък… NW е едно съзнателно неправене; разтоварване на изобилния разказвачески талант на Смит, за да бъде достигната по-дълбока истина, дръзка и болезнена - каквато понякога се случва да бъде истината. И ето го изключителният резултат: радикална, пламенна и истинска книга.
Ан Енрайт, The New York Times Book Review

Смела крачка по пътя на Джойс, за щастие довела до книга, която не е толкова трудна за възприемане колкото великия си еталон… NW е градски епос, също като своя високо оценен предшественик Бели зъби (2000).
Джойс Керъл Оутс, New York Review of Books

Романът заявява убедително присъствие. Но истинското му майсторство се крие в усета към живота, в умението да наблюдава по един спокоен и съсредоточен начин как живеят човешките същества; как си говорят; какви жестове използват; как се държат едни с други на публично място и насаме. Книгата едновременно забавлява и лишава от илюзии, смее се заедно с героите но и ги съди строго… Тя е радостен, оптимистичен, гневен шедьовър и най-добрия английски роман, който ще се появи тази година, а навярно и следващата.
Филип Хеншър, Telegraph