Сякаш изхлузих обвивката на възрастния пашкул. И ето, остана детето. Детето, което възторжено открива цял един нов свят, и което с големи, нетърпеливи очи, отпива от чашата на щастието. "Ако съществува рай на земята, то той е тук, на Хаваите", мислех си аз, стъпила за първи път на туй толкова отдалечено от всяка по-голяма суша място. Въодушевено повторих това на един от местните музейни служители. Дори не се усмихна. Само важно кимна в знак на съгласие, явно свикнал с подобни откровения. За него думите ми не бяха откритие, а даденост. Тогава още не осъзнавах, че всеки новопристигнал неотменно стига до моя извод за хавайския рай, и както мен, наивно смятайки, че е първият, на когото е хрумнало подобно сравнение, бърза да го сподели с жителите на острова.

Бях толкова впечатлена от онзи уникален свят, че идеята за настоящата книжка ми се стори съвсем естествена. Без прекалена амбициозност, се опитах да надникна в митологичното богатство и в част от историята на островите, а също и да илюстрирам с фотоси и слово, съвременния облик на три от големите хавайски острова - Кауаи, Мауи и Оаху.