1Q84, книга 1

На фокус в „1Q84 - книга 1“ са два култа - на една християнска секта, известна като Обществото на свидетелите, и култът на мистериозната секта, предизвикала атаката с нервнопаралитичен газ в токийското метро през 1995 г. Действието стартира през 1984 г., но впоследствие се пренася в паралелния свят на 1Q84 година (Q=question mark, въпросителен знак), където човек може да изчезне безвъзвратно. Сюжетът на романа е продукт на необятна фантазия, но описанията на събитията са толкова натурални, че буквално поробват любопитството на читателя.

„В романа може да се усети полъх от трилогията „Милениум“ на Стиг Ларшон, но почитателите на Мураками няма как да бъдат заблудени. Да, това е стопроцентова творба на Харуки Мураками, творба, в която магични феномени и халюцинации съжителстват изкусно с делнични ритуали като приготовлението на пикантна японска храна, например. И тук, както в добре познатите ни творби на Мураками, са налице паралелни измерения – действието започва през 1984 г., но когато Аомаме, една от ключовите героини в романа, вижда доклад за изграждането на Американско-съветска база на Луната, а след това съзира и „втора Луна“ на небето, стига до извода, че се е натъкнала на друга Вселена, която тя назовава „1Q84“."
Стивън Пуул от „Гардиън“

„И тук, както в други произведения на Мураками, фундаменталната история е детективска, макар да е всичко друго, но не и ортодоксална детективска история“
„Ню Йорк Таймс“

„Мураками не спечели Нобелова награда за литература, поне не тази година. Но той остава един от най-популярните и акламирани писатели на нашето време. „1Q84“ е грандиозна книга – и е хубаво, че английската версия на романа не е разделена на части, защото зачетете ли я веднъж, не ще ви се иска да я оставите“
Майкъл Дирда, „Уошингтън Поуст“

„Не е ли изумително - автор, който често развенчава привлекателността на култа, включително чрез последното си сензационо произведение „1Q84“, се превърна в идол за световна „секта от поклонници“
„Индепендънт“

„Очарованието на неговите романи до голяма степен се дължи на способността му да „имплантира“ сюрреалистични мотиви, научна фантастика и чистокръвна фантазия в иначе ултрареалистични, делнични наративи“ („Телеграф“)

„Това е магнум опусът на Мураками. Романът може да се превърне в задължителна литература за всеки, който иска да има представа от съвременна японска култура“
„Джапан Таймс“


Джанет Мазлин от „Ню Йорк Таймс“:
„Книгата започва по перфектния начин: динамично, забавно, напрегнато, секси и мистично, споделя Катрин Шулц, също представител на „Ню Йорк Таймс“. През април 1984 г. млада жена пътува с такси в Токио и попада в задръстване. И докато се гневи, че закъснява за среща, подозрително усмихнатият шофьор й подхвърля варианти за решение на проблема като я предупреждава, че в единия случай може да се озове в непознат за нея свят... Тя напуска таксито и се втурва по магистралата, поема по близката аварийна стълба, захвърля високите си обувки, навива полата си, за да се справи с парапета, слиза и продължава по посока на целта си. Междувременно се случват две неща: първо, Аомаме (така се казва героинята) извършва престъпление. Второ, пророчеството на шофьора се сбъдва – светът вече не е същият.“