„Роман Кисьов е поет с изтънчено усещане за мяра. Мотивите в неговите картини и стихове са хармонично преплетени. Самият Кисьов е изключителен познавач на теологията, философията, митологията, историята (особено българската) и литературата, което е и видно от неговите стихове. Кисьов е, преди всичко, родèн поет. Той е също така поет, който се стреми към лаконичност на изказа, стреми се към поетическия идеал – с малко да се каже много... Леснодостъпна, а същевременно дълбока, мисловна и преживяна, поетиката на Роман Кисьов със сигурност няма да остави равнодушни истинските любители на поезията“ - казва за автора писателят Жарко Миленич (Босна и Херцеговина).

„Новата книга на поета Роман Кисьов „Яйца на феникс“ съдържа кратки стихотворения, които той назовава „лапидарии”. Тук краткостта е градивен принцип на всяко стихотворение.

Може би би било уместно да припомним едно заключение на великия римски поет Хораций: „Опитвам се да бъда кратък, / а ставам тъмен.” При нашия поет нека преустроим мисълта на Хораций: „Опитвам се да бъда ясен... и ставам кратък.”

Самото заглавие на тази книга свидетелствува за онова, което мексиканският поет – нобелист Октавио Пас нарича „смисъл извън текста”. Именно заглавието „продължава” смисъла извън текста: „Яйца на феникс”. Но нека цитираме тристишието „Двамата”, определило заглавието: „Единият превръща всичко в пепел / Другият заравя в пепелта / яйца на феникс.” Поетът изобщо е сравнен с феникс – символ на въздигането от собствената пепел: „...странна птица - / изгаря в огъня на своята любов / но възкръсва от пепелта на думите...” Такова е и изначалното предназначение на Поезията. В „Езеро“ поетът вижда своя „ден като вечността”, когато „В стаята ми влезе Ангелът / и подът се превърна в езеро. / Душата ми / заплува във свои води.” Защото „душата човешка” и душата „вселенска” се опитва да изрази и обясни поетът. Защото – убеден съм, че и Роман Кисьов споделя една моя мисъл за мисията на Поезията, която „изразява времето на душата и душата на времето...“ Авторът на „Яйца на феникс” споделя и сподиря тази мисъл и я осъществява при своите „лапидарии”. Кратките стихотворения сякаш се съединяват в едно продължаващо дълго (от първата до последната страница) стихотворение“ - допълва поетът Кръстьо Станишев за тази всеобемаща книга.