"Русият пак завъртя ръчката на машината за ток.
Госпожа Ана се срути. Плиснаха я с вода. В осененото и за мог лице се прокрадна усмивка. Горда усмивка. На жена, която няма какво да губи. Освен къщата, плъховете и ината си.
- В какъв свят живеете, драги ми дечица - простена и пак загуби съзнание.
Видя ножа малко късно - острието я перна по нокътя, толкова сух, че отскочи като люспа. При втория замах тя прошепна:
- Давайте. Подписвам.
Поднесоха и шишето с вода. Очилата от скрина - лепена рамка, дебели стъкла. Нотариус Бончев посочи с химикалката: тук и тук. Русият се обади на шефа:
- Готово, брадър. Нави се на двайсет хиляди.
- Имотът е десет пъти повече - чуха всички от мощния апарат.
- Е, да де, кой не го знае.
Отвързаха гордата старица. Госпожа Ана остана насаме с плъховете. Повика ги с дясната си ръка. Я, колко пари на масата! Превърза пръста си, включи бойлера, за да се изкъпе.
Нотариус Бончев влезе направо, без да чука, ухилен до уши:
- Бабо, осем пъти продадохме къщата. Време е да се измитаме."