Какво се случва на Цариградския друм – някогашният римски път Виа Милитарис, днешната магистрала Белград-Ниш-София-Истанбул, пътят, който свързва Изтока и Запада? В днешни дни и преди близо три века? Какви тайни крие той?

Две сюжетни нишки (от XXI и XVIII век) водят към едно: истината, скрита в легендите за заровените съкровища на прочутия хайдутин поп Мартин и неговия побратим Вълчан войвода. Легенди, които и днес амбицират иманярите да търсят заровените съкровища, да разпространяват тайни карти и да рушат светини в преследване на митичното злато. За това разказва този роман, вплел реални факти с вълнуващи човешки съдби - с неподправено писателско любопитство, с нетрадиционен поглед върху легендата, пречупен през неговата жизнена философия и безспорен белетристичен талант.

А кой всъщност е поп Мартин? Защо легендата за него е жива и до днес? Личността на поп Мартин, въпреки историческата му достоверност и осезаема реалност, може да се разглежда като събирателен образ на народния закрилник, отмъщаващ за поругана чест или нанесено зло и раздаващ заслужено възмездие на насилника. В България съществуват няколко предания за него. Според едно от тях, той е родом от с. Батин, Русенско, според друго е от с. Разпоповци, край Елена, а според трето – някъде от Севлиевския Балкан. Във всички предания събитията около поп Мартин се отнасят към времето на кърджалиите и даалиите, а конкретният исторически повод – валията отвлича и потурчва жена му и дъщеря му. Общото при всички разкази е, че след тази случка попът се разпопва и тръгва да мъсти за поруганата си семейна чест.

Иманяри и хайдути. Легенди и истина. Настояще и минало. Тайните им е скрил Цариградският друм Белград-Ниш-София-Истанбул.

Братислав Петрович е дългогодишен служител на сръбското МВР и писател, автор на пет романа, най-успешният от които е „Цариградски друм”, един от хитовете на последния панаир на книгата в Белград и в Tоп 10 по продажби в онлайн магазина на „Книжевна омладина”.

----------------

Братислав Петрович е роден през 1961 г. в с. Шливовик, община Бела паланка. Дългогодишен служител е на МВР в Сърбия. Член е на сръбския Съюз на писателите от страната и чужбина. Автор е на пет романа и три монографии за хайдутството и манастири в родния му край, на стихове и публицистика.

Интересен факт в биографията му е участието в сръбската офанзива в Косово през 1998 г. Като служител на МВР на Сърбия, той е мобилизиран и пратен за един месец да патрулира заедно с подразделението, на което е командир, в района на Ораховац. Остават там цели три месеца, без да им бъде изпратено подкрепление, изложени на атаките от страна на Косовската освободителна армия. По чудо оцеляват само той и двама от колегите му. При едно от нападенията върху него рухва стена от сградата, в която са барикадирани, а останалите му другари загиват пред очите му. Ръката му е счупена и той е транспортиран обратно в родното му място. Когато през зимата на 1998 г. неговото подразделение отново е включено в списъка на патрулиращите в Призрен, той открито заявява, че няма да изпрати хората си на явна смърт, защото служителите на МВР не са армия и не са подготвени да водят реални бойни действия, в каквито са участвали през лятото на същата година. За това свое изявление е съден от военен съд и изпратен за три години на наказателна служба без чин и звание. В романа си „Изявление” (2007) той описва цялата акция в Косово през погледа на очевидец и участник.

Базиран на богат документален материал за съвременното иманярство и хайдутството от XVIII век, романът „Цариградски друм” (2013) е най-успешната му книга.