В новата си книга Николай Терзийски върви уверено по невидимите с просто око следи на кръвта. Поколения наред ярки човешки индивидуалности от средата на ХVІІІ век до наши дни се потапят в мощните потоци на неведомото: изгубват се в тях, но в същия миг проглеждат за своето предначертание, придобиват дълбока мъдрост, с която приемат всичко. Те помнят, но прощават, изтърпяват своите изпратени сякаш от самата съдба наказания, но не са в състояние да спрат движението си нататък. Персонажите на тези хроники обхождат света като на сън, но винаги се завръщат към мястото на началото. И в същото време независимо от принадлежността на героите към разпознаваемите пространства на родната планина, един знаменит композитор и скръбен баща създава великата музика, която ги води по пътя. „Хроники на неведомото“ е роман за магията на създаването – увлекателен, но и необходим, защото напомня, че децата са музиката на света.“

Борис Минков

---------------------

„Хроники на неведомото“ е роман за нишките на кръвта, които се оплитат и пресичат с дирите на изкуството. Велик композитор пише своя прочута симфония, докато жена му оплаква загубеното им дете. Но в нотите започва да звучи не скръбта по тленното, а поривът към безсмъртието, вграден от неизвестен резбар в рамката на загадъчно огледало. Симфонията пътува във времето и пространството - за да вълнува, да носи скърби и радости, да тече във вените на поколенията и да им дарява благословията на живота, но и прокобите на кръвта.

Седем смели мъже случайно убиват дете в планината. Красива жена попада в лабиринт, докато върви из собствената си къща. Хората от далечно високопланинско село откриват стара църква, стояла с векове заровена под тайнствена могила. Години по-късно една майка залепя на портата на същата тази църква некролога на своята изчезнала в Македония дъщеря. Осем доброволци поемат на тайна мисия по време на Балканската война, водени от писмо с необясними слова. Младо момиче се грижи за полупарализиран мъж, който го изпълва със свръхестествен страх. Мъж в кома научава тайната причина за своето собствено съществуване.

Съдбите на всички тези хора се преплитат във времето, което се отмерва от отдавна спрял джобен часовник. За да могат един мъж и една жена да полетят и да усетят безтегловността на необяснимата и неназована любов. За да се устремят към бъдещето на крилете на творчеството си, защото само там часовникът може отново да започне да тиктака.

Едно дете е убито.

Едно дете е спасено.

Едно дете спасява целия свят.

„Хроники на неведомото“ е роман за онова, което не знаем и не виждаме, но можем да го усетим в пулсациите на кръвта, водени от ритъма на сърцето.