„Това е сборник с вестникарски текстове, доколкото техният автор определяше себе си като „вестникар“ и настояваше върху важността на оперативната критика. Това е литературна история, доколкото проследява най-важното в българската литература през един сериозен период (шест години) и в повече от сериозен обем и дълбочина. Това е книга, която откроява връзките между литературата, писана на български език, и преводната литература, която развива и езика, и средата. Това е книга, която се интересува както от литературата, писана в България, така и от тази на българската диаспора. Както от книгите, печелещи награди, така и от онези, които биха могли да останат невидими – а не бива.

Това е метакритика, доколкото обръща специално внимание на излизащите критически текстове, вкл. литературни дискусии, сборници за преводачи и всякакъв вид разсъждения за литературата.
Това е сборник с ярки образци на различни литературнокритически жанрове, които комай нямат много други проявления в съвременното ни критическо пространство.

Това е сборник с литературни предсказания за книгите, които остават и след конюнктурния си живот. Както отбелязва в предговора си Силвия Чолева, днес можем сами да се уверим в провиденческата дарба на автора.
Това е, на моменти, доста смешна и смела книга, която не пропуска да спомене безобразните грешки насред претенцията, светския кич сред божем литературните събития, скалъпването на литературна новина, измързеливянето на една културна традиция. И събуждащите се под нея зли дионисиевски свлачища.

Това е книга за всеки, който се интересува как „сегашното“ на българската литература се превръща в минало и как това минало на свой ред формира всяко следващо „сегашно“. Следващата книга, която ще прочете. Следващия ред, който ще напише. Следващия читател. Следващия дебат. Това е книга за онези, които искат да си припомнят как се задават въпроси. Важните въпроси.

Като съставители на този сборник ние избрахме много малко от огромното критическо наследство на автора, за да може то да бъде обозримо за читателя. При подбора си се старахме да съберем разнородни текстове, „обхождащи“ буквите по различни начини. Включвали сме и текстове, които не са в едноименната колонка, просто защото са се появили преди нея. В по-късните колонки текстовете са винаги по два; не сме ги делили, дори да са ни се стрували различни по важност. Особено са ни радвали вътрешните връзки, намерени между различни заглавия, оплитането на отделни книги в общ смисъл. Мислим, че това се получава и от тяхното съвместно битие в този сборник.

Благодаря на художника Кирил Златков за дизайна и за чудесната идея да изведем цитати от самите статии като акцент в полетата. Освен интригуващ за читателя, този подход препраща и към живота на тези текстове на страниците на вестник „Култура“, техен естествен повод, среда и дом.“

Зорница Христова