Проблемите на духа наистина са много трудни за философски анализ, защото изискват съобразяване с философското познание в целостта му, получена в историческото му развитие. Същевременно то трябва да се съчетае с философско познание за природата в развитието й, довеждащо до биологически живото и ролята на последното за прехода в духовност. Всичко това не може да се получи, ако философията не се нагърби със същинско познание, каквото тя винаги е осъществявала, само че някак си не й достигат сили да си го признае. Няма как са се появи всеобщото в познанието, ако не е резултат от познавателен процес на това всеобщо. Така нареченото частнонаучно познание може да попадне и попада спонтанно на всеобщото, но не може съзнателно да го различава и контролира! Това е работа на философското познание, което достига и познава всеобщността, независимо в какво става това: езика, логическата структура на изказванията, историята на понятността и т. н. Както и философията да постига всеобщността философското познание не би било познание, ако не е онтологично. Познанието на познанието в духовността не завършва философския познавателен процес, напротив. С това философията само поставя началото. То стабилизира специфичната философска научност и поема пряко отговорността за познавателните си постижения.
Тази книга няма претенцията да представи проблемите на духа дори във вида, в който това е направено от Хегел например. Задачата й е по-скоро да разчисти пътя, с което да позволи изследването на тези проблеми да протича без идеологически предпоставки - независимо от естеството им.