“Когато отида там горе, ще запазя една голяма маса да сме пак заедно” – през 1995 година Румяна Узунова, вече неизлечимо болна, намира сили да иронизира дори болестта си. Острото й чувство за хумор не я напуска и в най-тежките моменти от съдбата й. Затова не е изненада, че нейният роман “Убийство в стил рококо” е пародия. Пародия не само на криминалния жанр, но и политическа пародия на тоталитарния режим у нас. Такъв, какъвто един човек с изострени социални сетива – това беше Румяна Узунова, го преживява и вижда.
“Убийство в стил рококо” е писан в България в средата на 70-те, но следва Румяна през целия й емигрантски път. Той е много различен от знаменателните й интервюта и репортажи по “Свободна Европа” – не само заради жанра. Но той е като техен предтеча. Защото за да осмееш един тоталитарен режим през времето, в което го живееш, се изисква не по-малка смелост от тази да говориш срещу него по “Свободна Европа”. Тази смелост Румяна винаги е носила в себе си.
За живелите това време събитията в “Убийство в стил рококо” са част от собствената им съдба. За родените обаче след него романът на Румяна е едно друго око към малко позната и почти неописана действителност. Дори обаче да я опознаят сега чрез карикатурните персонажи в романа, това са познание и емоция, заради които си заслужава прочитът на “Убийство в стил рококо”.

Екатерина Бончева