Джес е на трийсет и две години и има тежко генетично заболяване. Въпреки че все още няма симптоми, тя знае, че някой ден – може би по-скоро, отколкото се надява – коварната болест ще съсипе тялото и ума й. Сигурна е в това, защото майка й е в напреднал стадий.

Джес и десетгодишният й син предприемат пътуване до Шато де Росиньол, сгушено сред слънчевите хълмове на Югозападна Франция. Там те ще гостуват на баща му – Адам, с когото се виждат едва няколко пъти годишно. Младата жена иска да се увери, че детето й ще има родителска подкрепа, когато тя вече няма да е в състояние да му я даде. Време е Адам да порасне и да започне да се държи като истински баща. За да постигне целта си, Джес е готова да прекара пет седмици в обаятелната му и вбесяваща компания.

Следват слънчеви утрини с кафе и кроасани (с истински шоколад в тях) и уханни вечери с чаша вино в ръка. Тримата се разхождат по тесните криволичещи улички на стари градчета, разглеждат средновековни замъци, дори скачат във водопади.

През това лято Джес ще се опита да накара Адам да заобича собствения си син. Тя ще се научи да живее въпреки страха от необратимата болест и да оценява всяка дребна радост, която я споходи.

---------------

Едно нещо определено си заслужава да се спомене на първо място и това е, че този роман засяга някои много трудни теми. Той говори за болестта и алкохолизма, за това да си самотен родител и за напрежението, което децата биха могли да внесат в една връзка. И всички тези теми превръщат книгата в прекрасно четиво, тъй като те са представени по много реален и жив начин - толкова добре, че на няколко пъти ме побиваха тръпки.

Читателско мнение