Книгата „Телескоп за душата“ съдържа терапевтични разкази и интервюта, в които клиентите решават проблемите си, вместо да се лекуват с обяснения, че са болни и имат особен характер. Д-р Бостанджиев описва практиката си в самостоятелна система – терапия чрез решения – като мотивира промяната с нова концепция за решенията – солуциогенезис (solutiogenesis: от латински solve – решавам и от гръцки genesis – раждане). Решаването на най-малкия психологичен проблем може да се окаже трудно и книгата започва със случай на нощно напикаване при десетгодишно дете. На достъпен език читателят научава ефективни въпроси за търсене на решения (по De Shazer) и прости съвети за справяне със състояния на тревожност, паника, натрапливости, депресия, загуба, раздяла, патологична влюбеност.

---------------

Д-р Владимир Бостанджиев (роден през 1960 г., семеен) завършва медицина през 1986 г. и работи като психиатър и психотерапевт. В книгите „Езикът, който лекува“ (УИ „Св. Кл. Охридски“, 1997; ИК „Кибеа“, 1998, 2009), „Психотерапия на игра и наистина“ („К-Реклама“, 2003; ИК „Кибеа“, 2009, 2015) и в „Живият ум“ (ИК „Кибеа“, 2010, 2015) описва практиката си в самостоятелна система, която нарича терапия чрез решения (първа употреба на термина 2003 г.). Анализира психологията на решението в психотерапията и в шахматната игра, като прилага формулиран от него принцип на дихотомия между решенията и обясненията (първа публикация 2009 г.). Според този принцип мисленето за конкретни цели и умозрителните обяснения водят до различни решения и до различен поведенчески стил.

През 2003 г. д-р Бостанджиев описва нова концепция за решенията, според която обществото, знанията и личността се развиват чрез универсален процес на зараждане на нови системи за вземане на решения. Традиционното убеждение е, че това става чрез замяна на обяснения (парадигми). За тази концепция през 2009 г. той въвежда термина солуциогенезис (solutiogenesis).