Телепатична връзка

Може ли един роман да бъде заинтригуващ до степен на пристрастяване и същевременно да ни научи как да живеем по-качествено, без да ни поучава? Да бъде за времето, в което живеем, без да е поредната пошла сълзлива тирада за това „колко ужасно е всичко“? Може ли да ни вдъхновява и да ни издига, без да е обременяващо претенциозен?

Може. Най-хубавото е, че романът вече го има. Мариана Василева определено умее да води читателя през страниците, в едно спиращо дъха приключение. Не са чак толкова много произведенията, които наистина да ни грабнат до такава степен, че буквално да не можем да оставим книгата поне за миг.

Всичко в живота щеше да е много по-лесно, ако по-рядко се изправяхме пред дилеми. А каква е дилемата, надвиснала над Дива и Дея в „Телепатична връзка“? Може би същата, пред която много от нас вече са се изправяли. Да спасят свят, който се променя против волята им. Да запазят себе си и човешкия си облик. И да се наслаждават на живота, защото, в крайна сметка, животът е, за да се живее!

Къде е дилемата във всичко това? Твърде често човек си мисли, че трябва да направи компромис. Че може би за да оцелее, трябва да бъде по-груб и арогантен. Че може би оцеляват циниците и прагматиците. Че трябва да изтъргува вярата и мечтите си, за да спаси себе си и близките си хора. Дали?

Всъщност, без вяра и мечти животът нямаше вечно да ни прави (неприятни) изненади. Защото докато едни се борят с дилеми, други преследват мечтите си и вървят напред. Как да го направим и ние, без да тъпчем всичко и всички по пътя си? А това възможно ли е.

Едно е сигурно. Мариана Василева знае отговора. Знаят го и Дива и Дея. Знаят го и всички, почерпили с пълни шепи от удоволствието, наречено „Телепатична връзка“.

А вие?