Предупреждавам читателя, че нямам нищо общо с написването на тези записки и че се сдобих с тях при твърде странни и печални обстоятелства.

Точно в деня на самоубийството на Сергей Леонтиевич Максудов, извършено в Киев през пролетта на миналата година, получих изпратена своевременно от самоубиеца внушителна бандеролна пратка и писмо.

В пратката се оказаха тези записки, а съдържанието на писмото беше чудато.

Сергей Леонтиевич заявяваше, че напускайки живота, подарява записките си на мен, неговия единствен приятел, за да ги редактирам, да сложа под тях своето име и да ги издам.

Сергей Максудов е на път да се самоубие. Бленуваната литературна кариера не се е случила. Успехът не му се е усмихнал. Преди да натисне спусъка, в квартирата му се появява спасение – Независимият театър иска да представи на сцената си неуспешния му роман. Окрилен от тази възможност, Максудов се гмурва зад кулисите на театралния живот, за да открие нещо още по-ужасяващо.

В последния си роман, който е публикуван след смъртта му, авторът на „Майстора и Маргарита“ Михаил Булгаков проследява несгодите на своя герой. Те твърде ясно напомнят за биографията на Булгаков, който също се сблъсква с жестоката реалност на театралните среди по време на своя житейски път и си спечелва враг в лицето на световно известният Константин Станиславски.

Максудов е въвлечен в реалността на тогавашния театър, пропит от интриги, завист и съветската цензура, която дебне зад завесите на сцената. Хаосът и неразборията зад сцената напомнят за абсурда на съветската реалност.