Петко Димитров Ганчев е професор, доктор на философските и доктор на политологичните науки.

Роден е на 18.10.1941 г. в с. Староселци, Плевенска област, България в бедно семейство. През 19?9 г., завършва с отличен успех гимназия в гр. Пелово (Искър), Плевенска облает, след което служи в танковите войски в гр.Казанлък, Карлово и Пловдив. От септември 1962 г е студент по философия в Софийския университет "Св.Кл.Охридски'' Завършва СУ "Климент Охридски"-специалности философия и история през 1966 г. с отличие.

Още по време на следването си се ориентира към научна кариера. От септември 1966 г. до август 1967 г. е директор на основно училище в с. Скобелево, Сливенска област. От края на януари 1968 г. е аспирант/докторант в Института по философия на БАН, където през ноември 1970 г. защитава кандидатска/докторска дисертация на тема "Философско-методологически проблеми на социалното прогнозиране'' От 1971 г. е доктор по философия и научен сътрудник в Института по философия. От 1975 г. доцент по философия. През ноември 1979 г. защитава втора дисертация за доктор на науките и от 1980 г. е доктор на философските науки. От 2006 г. - доктор на политологичните науки. От 1982 г. е професор по философия при Българската академия на науките /БАН/. От 1982 г. до 1992 г. работи в Института за съвременни социални теории /ИССТ/ при БАН като професор, а последните три години като зам. директор. От началото на 1994 до края на 1995 г. е професор в Института по търговия при Министерството на търговията. От септември 1995 г. до септември 2004 г. е хоноруван професор във Варненския свободен университет//ЧерноризецХрабър" и ВВСУ "Любен Каравелов"-София. Основните му лекционни курсове са по Философия, Анализ и прогнозиране на международните отношения, Политическа футурология, Геополитика и геостратегии, Култури и цивилизации и т.н. От май 1996 г. се връща на основна работа в Института за философски изследвания при БАН. Работи основно в областта на философията на историята, философията на икономиката, футурологията, социалната екология, геополитиката, теорията на международните отношения, глобалистиката. Избран е за председател на НС на ИФИ.

Автор е на повече от 30 монографии, между които: "Футурология и прогностика", София, НИ, 1973 г.; "Общество и контрол", София 1978 г.; "Философия и социална дейност", София, НИ, 1982 г; "Философия и цивилизация", София 1988 г.; "Екологичните предизвикателства на бъдещето" (съвместно с автори от Римския клуб), София 1989 г.; "Политика на държавното управление на икономиката", София, ИТ, 1994/95 г.; "Философия" (основен курс лекции по философия), С, 1996г."Между две епохи", С, 1998 г.; "Към философията на българската история", Варна, ВСУ,1999 г.; "В битката за бъдещето. Светът и България в глобалната епоха", Варна, ВСУ, 2002 г.; "Бъдещето на Европа" (в съавторство със своя син Дмитрий Димитров), София, Рива, 2004г.; "Между миналото и бъдещето" - част I, София, 2005 г., част II, София, 2007 г., част III, София, РИК„Славяни", 2007 г.; "Возрождающийся гигант", БГУ, Минск- 2006; "Възраждащият се гигант" София, 2007 г.; "България: интеграция, трансформация, модернизация", София, 2007 г.; "Между миналото и бъдещето", София, 2008 г.; "Между прошлым и будущим", Изд. "Харвест" Минск, 2009 г.; "Философията на универсалната история като фундаментална философия", т. I, С, 2010; "Философия", В.Т., "Фабер", 2010, Тhе Rising Gianf, В.Т., "Фабер", 2012, а така също и над 600 научни и научнопопулярни труда.

Чел е лекции в много български университети - СУ„Св. Кл. Охридски", ВТУ "Св.Св. Кирил и Методий", Варненския свободен университет "Черноризец Храбър" и др., а така също в Свободния университет Берлин, Белоруския държавен университет - Минск, Гродненския държавен университет „Янка Купала".

От юни 2001 г. е народен представител в 39-то Народно събрание на Република България - Парламентарни комисии по образованието и науката и по Околната среда и водите. Автор и съавтор на редица важни законопроекти в Народното събрание.

От 25 април 2005 г. до 31 май 2009 г. е Извънреден и пълномощен посланик на Република България в Република Беларус. Почетен професор на Гродненския държавен университет „Янка Купала"и на Белоруския държавен педагогически университет "Максим Танк". Член и Почетен член на Съюза на писателите на Беларус. Член на Съюза на българските писатели. С активната си дипломатическа дейност допринася много за издигане на авторитета на България в Беларус, за развитие на нови по-високи нива многостранните отношения между България и Беларус. С високата си ерудиция и дипломатически действия става естествен духовен център на дипломатическия корпус в РБеларус, еднакво високо уважан от европейските, на бившия Съветски съюз и всички останали от Америка и Азия посланици и дипломати.

Понастоящем е Председател на Геополитически център Евразия - София и Зам. Председател на Научния съвет на Международния научен фонд - София.