Сцената е моят дом

Било ли е, или не е било?

През 1963 година влязох в театъра...

Някак на шега, уж временно. За един сезон. А се оказа – завинаги.

Всъщност завинаги ли? Нали вече толкова години съм лишен от сцената?

Брутално беше разрушен моят втори театър “Възраждане”, с който така спартански устоявахме на превратностите на времето.

А първия – Бургаския – напуснах сам.

И все по-ярки стават някогашните спомени. Нали колкото пљ остаряваме, толкова по-често се връщаме към миналото.

Ето... тази книга е един поетичен дневник на моята любов към сцената. Едно припомняне за опитите ми в драматургията, в режисурата, в театралните песни за деца и възрастни. Близо тридесет пиеси съм написал. И почти всяка е свързана с поезия и музика.

Не всичко публикувам тук – нямам време и възможност да възстановя толкова много песни, арии, дуети...

Реших да публикувам и двата свои анализа на “Хамлет” и “Чайка” – скандални постановки, които (боже, колко отдавна!) взривиха театралната критика.

Някой ден ще напиша голямата си книга за театъра, за всичките тези години, в които сцената бе моят дом.

Дано времето ми стигне...

Недялко Йорданов