На немските юристи от XIX в. се признава заслугата, че са въвели като ключово понятие в съвременната юриспруденция „субективните права“. Те са предизвикали и нестихващия спор какво лежи в сърцевината им: волята или интересите.

Как изглеждат нещата през ХХ в.? На този въпрос отговаря настоящият сборник. В него се предлагат за пръв път на български език текстове на едни от най-големите немскоезични юристи, социолози и философи на правото: Класическият позитивист Ханс Келзен с тезата, че субективните права нямат самостоятелно, още по-малко основополагащо значение. Най-известният функционалист в социологията, Никлас Луман, който признава специално място на правата само в днешните комплексни общества, където индивидите могат постоянно да сменят социалните си роли.

От другата страна на спора стоят двама юристи, преживели краха на германската юриспруденция, но и допринесли за смяната на парадигмата в юридическото мислене – образцовите защитници на „субективните права“: Хелмут Коинг, основал Института „Макс Планк“ за европейска история на правото (Франкфурт), и Карл Ларенц, автор на „задължителен учебник“ за методите в правото.

Редом с юристите са и двама философи: Роберт Алекси, който популяризира съвременните англоезични теории на немска почва и става учител на юристи по целия свят, и Юрген Хабермас, философът, за когото право и демокрация са неразривно свързани.

Книгата включва:

Стилиян Йотов, „Можем ли и трябва ли да мислим субективните права независимо от идеята за човешки права?”;
Ханс Келзен, „Субективното право: правомощие и пълномощие”;
Хелмут Коинг, „Към историята на понятието „субективно право“;
Карл Ларенц, „Към структурата на субективните права“;
Никлас Луман, „За функцията на субективните права”;
Роберт Алекси, Основните права като субективни права и като обективни норми;
Юрген Хабермас, Към реконструкцията на правото (I): системата на правата.