Ларш Собю Кристенсен може да бъде сравнен с литературно перпето мобиле, където езикът е изворът на непрестанната енергия, задвижваща изключителния му писателски талант. И в романа си „Стръв“ той поверя на езика главната роля още в заглавието на книгата. Оригиналното заглавие на норвежки Sluk означава едновременно блесна, преносно стръв, за ловене на риба, но и канализация. Още в самото начало главният герой Крис с всичките си многобройни прозвища Умника, Чаплин, Бледолики, Господин Игра на думи, хвърля Стръв към детството, мечтите, първата любов, първото написано стихотворение и първия младежки бунт в една идилична Норвегия, която все още ближе раните си след войната. И докато светът се готви да приветства стъпването на Човек на Луната, със същите Стръв и познания, необходими за този главозамайващ скок на човечеството, главният герой се опитва да отрие себе си и да се запази цял, като не позволи всичко да изтече в Канализацията на потребителското общество, депресията, лошите новини и раздялата с най-любимите му същества. Както и да си отговори на един от най-съществените въпроси за твореца: „Възможно ли е човек да пише добре, ако е лош човек?“.

Белязани със своето различие, ранимост и почти извънземна чувствителност герои на Ларш Собю, след всичките отчупени парчета живот, самота и неповторима индивидуалност, имат един единствен изход за отстъпление, навътре в Езика, единственото средство да се поправи света към по-добро.
С романа си „Стръв“ Ларш Собю Кристенсен доказва още веднъж колко елегантна, поетична и оригинална може да бъде литературата.

-----------------

Ларш Собю Кристенсен е талантлив разказвач на истории - той проявява богата фантазия, но едновременно с това е здраво стъпил на земята. Реализмът му танцува между поетическия образ и един остроумен инцидент, предаден на фин метрополитен език и диалект, който никога не звучи изкуствено или пресилено. Героите му носят висока доза на самоирония. Много критици оприличават писането му с черния хумор на Уди Алън. Но под живостта на неговите образи, винаги се прокрадва типичната за книгите му меланхолия.

Читателско мнение