В своята култова книга „Структурата на научните революции“, предизвикала поврат в разбирането ни за динамиката на науката, известният американски философ Томас Кун разглежда по нов и оригинален начин закономерностите в развитието на науката, природата на научните революции и условията за тяхното възникване. Той разкрива и ключовата роля на професионалните общности в създаването на нови теории, които променят радикално възгледите ни за света.

Кун използва гръцкия термин „парадигма“, за да означи групи от научни теории, модели и перспективи, които са обединени от общи възгледи за света.

Книгата показва, че почти всяка значителна промяна на научното знание е или продукт на или води до радикална смяна на традицията с нова научна парадигма. За Птолемей Земята е била центърът на Вселената, но Коперник, поставяйки в центъра Слънцето, предизвиква промяна в утвърдената и общоприетата парадигма, а оттам – в общоприетия възглед за света. Нютоновият модел на физическия свят, основа за класическата парадигма във физиката, който и до днес служи за база на инженерните науки, е драматично сменен с новата релативистко-квантова парадигма на съвременната физика. Всяка парадигмена промяна ни показва света по нов и различен начин и става причина за ново поведение и нови взаимоотношения, задвижващи експлозивно прогреса в науката и обществото. Ето защо „сблъсъкът на две теории не е нещастие, а шанс, който трябва да бъде използван“. „Структурата на научните революции“ е вероятно най-влиятелната книга в областта на историята и философията на науката.