Странният рицар на свещената книга, II част

Аз разглеждам романа "Странният рицар на свещената книга" като роман за търсенето на истината. Два свята са застанали един срещу друг, взаимно обричайки се и отричайки истините, върху които са се изградили и съществуват. Те не могат да се откажат от себе си, защото са убедени в правотата и в абсолютния смисъл на идеите, които изповядват и защитават. Средновековният човек, за разлика от модерния, е човек на идеите, на принципите и истините. Той живее повече с духа, отколкото с богатствата и жаждата за печалби. Затова и за него е особено важно и морално да докаже, че неговият принцип е верният и съдържа истината за създателя на доброто и злото и за това, как да се различават тези две съставки на земния мир. За да се докаже една истина и да се наложи като норма на живот, се впрягат усилията на много хора, на цели държави, империи и религиозни общности; лее се кръв и погиват хора. Най-силните аргументи са оръжията, войските, храбростта на войниците. Но не само!

Панко Анчев