Рафал Вояшински (р. 1974, Лубранец) е полски прозаик и драматург, полонист, преподавател по литература. Автор е на книгите „Крадецът на риби“, „Удоволствието от Живота“, „Хумус“, „Красотата на света“. Плод на срещите му с големия полски актьор Ян Новицки е фоторепортажната книга „Ян Новицки: Пътят към дома“. Пиесите му са поставяни в радиотеатъра на Полското радио и на театрални сцени. Удостоен е с литературните награди „Едвард Стахура“ (2000), „Оркан“ (2005), Zepter за дебют на годината (2005), фондация Grazella (2007). Книгата „Ян Новицки: Пътят към дома” е номинирана за наградата „Реймонт“, а новелата „Старата” - за литературния приз на Варшава и наградата Юзеф Мацкевич. Член е на Съюза на полските писатели, завежда отдел „Проза” на литературното списание Wyspa.

----------------
Новелата „Старата“ (2012) носи атмосферата на затънтените селца из дълбоката провинция, реална и магична, претворена в характерния за Вояшински минималистичен стил. Там, във фургон край необгледни царевични полета, живее малък човек, който смята себе си за избран. Не умее да чете и пише, не е принуден да полага старания за нищо, защото не търси признание. Все повече се смалява, разговаряйки с Твореца и опитвайки се да изпълни волята му - да стане последен в света. От тази мисъл извира сила и чувство за свобода, което не могат да разколебаят никакви житейски изпитания. Светът е олицетворен от образа на Старата, неговата жена, сякаш пратена му като изпитание свише. Изпратен в психиатрична болница, героят обяснява на лекаря, че в замяна на това е получил в дар умението да се възхищава. Затова рисува на парченца хартия пейзажи и хора с единствения копнеж след него да останат само тези неподписани скромни знаци памет. Книгата е преведена на френски, английски, испански и украински език.

„...нямам Божието обяснение за това, което се случва в живота ми. Опитвам се да рисувам, защото така поддържам контакта със света, който все още познавам и който безкрайно ме възхищава. Красотата му ми дава усещането за смисъл, доказателството, че животът е реален, чужд е на всякакви фантасмагории. Трудно е да се каже кой съм в действителност. Понякога ми се присънва голям фургон, в който съм щастлив и в който Бог идва при мен през прозореца. Отдавна знам, че съм необикновен и прекрасен. Сега дори го знам заради всичко, което се случва с мен, защото сигурно такива неща не се случват с никой друг. Може Бог да не действа върху мен, може да съм под властта на някаква част от творението, която съществува заради самото великолепие на всичко в света, заради самата светлина, заради самото съществуване... Безкрай са нещата, на които човек може да се удивлява и да обича.“