Среднощни приливи (Сказание пето)

Огромно по мащаби, внушително и изключително завладяващо!

След десетилетни войни петте племена на Тайст Едур най-сетне са обединени под неумолимата власт на Краля-магьосник на Хирот. Но мирът е постигнат с ужасна цена - пакт, сключен с тайна сила, чиито мотиви в най-добрия случай са подозрителни, а в най-лошия - гибелни. На юг експанзионисткото кралство Ледер с ненаситна и хладнокръвна алчност е погълнало всички свои по-малко цивилизовани съседи. Всички, освен един народ - Тайст Едур.

Защото Ледер се приближава към едно отдавна предречено възраждане - от кралство и отдавна изгубена колония на Първата империя към Преродената империя. Затова народът му е вперил алчния си поглед на север, към богатите и плодородни земи и крайбрежия на Тайст Едур. Дали под задушаващата тежест на златото или под острието на меча, Тайст Едур изглежда трябва да падне. Така поне е отредила Съдбата. Сред Тайст Едур - сред народа на Труд Сенгар - съществува поверие, че най-мрачните копнежи на духа идват с приливите от юг, а тези приливи идват посред нощ...

Война и измяна, магия и мит се сблъскват в тази зашеметяваща пета глава от величествената “Малазанска книга на мъртвите” на Стивън Ериксън - монументално постижение, приветствано радушно от читатели и критици като епос на въображението и класика в жанра фентъзи.