Смисълът на моя живот

В тази книга читателят може да проследи раждането и развоя на легендата на единствения писател, получил два пъти най-голямата френска литературна награда „Гонкур“ – веднъж като Ромен Гари, втори път като Емил Ажар.

„Никой абсолютно никога няма да разбере каквото и да било от моето творчество, ако не проумее най-простия факт, че то се състои преди всичко от книги за любовта и почти винаги за любовта към женствеността.” - Р. Гари

„Не толкова ние живеем някакъв живот, колкото той живее нас“ – казва Ромен Гари в дълго интервю за Радио Канада през 1980 година, няколко месеца преди да посегне на живота си. След толкова години интервюто звучи като завещание, като изповед. За първи път в една мъничка книга можем да съпреживеем различните етапи от живота на Ромен Гари в синтезирано-изповедна форма и да споделим с него красивите му разсъждения за моралните ценности, които са го крепили по неговия изпълнен с приключения жизнен път.

------------

Цитати:

И мога просто да кажа, че в човешки план за мен това - запознанството, срещата с генерал Де Гол - беше потвърждение за всичко, което майка ми ме бе научила за Франция, когато бяхме все още в глухата руска или полска провинция, това наистина беше образът на Франция, предаден ми от майка ми. Впрочем в известен смисъл мога да твърдя, че майка ми беше първият генерал Де Гол, когото срещнах.

В хода на моя живот холивудският спектакъл ми помогна да разбера до каква степен три четвърти от съвременния политически и идеологически живот е спектакъл.

Има нещо като закон, според който всяко ново поколение няма нужда от предходното, не вярва на поколението преди себе си и в неговите ценности, но сам`о го преоткрива...

Не толкова ние живеем някакъв живот, колкото той живее нас. Имам чувството, че съм бил живян от живота си, че по-скоро съм бил обект на един живот, отколкото да съм го избирал, и освен това поради известността си човек е манипулиран от самия живот.

С известността се наблюдава любопитно явление - у публиката се изгражда образ, който благодарение на медиите и посредством вашите камери, както правя сега тук, има твърде малко общо с реалната същност на човека. Всеки ден във всичко, което се пише за мен, забелязвам, че изобщо не мога да се позная в този марков образ, който мъкна подире си. Във всеки случай има голяма разлика между автора и това, което той пише. Един автор дава най-доброто от себе си, от въображението си в книгата и запазва останалото - „жалката купчинка тайни“, както казваше Малро - за себе си.

Единственото нещо, което ме интересува, е жената, но обърнете внимание, не казвам жените, а жената, женствеността. Големият мотив, голямата радост на живота ми беше любовта към жените и към жената. Бях пълна противоположност на прелъстителя въпреки всевъзможните приказки по тази тема. Това е напълно фалшива представа и дори бих казал, че съм органически и психологически неспособен да прелъстя жена... Претендирам, че първият женски глас на света, първият човек, говорил за жената, е Иисус Христос. Нежността, ценности като нежността, състраданието, любовта са женски ценности, и те за пръв път са били произнесени от един мъж - Иисус.

Никой абсолютно никога няма да разбере каквото и да било от моето творчество, ако не проумее най-простия факт, че то се състои преди всичко от книги за любовта и почти винаги за любовта към женствеността.

Като философ на екзистенцията не познавам други лични ценности, освен влюбената двойка. Признавам, че от тази гледна точка не успях в живота, но ако някой човек не е успял в живота, това не означава, че е против ценността, в името на която се е опитал да живее.

Ако ме попитат какъв е бил смисълът на живота ми, винаги ще отговарям - и това наистина е странно за човек, който никога не е стъпвал в църква освен с художествена цел, - че това е било Христовото слово, доколкото съдържа женственост, доколкото за мен е самото въплъщение на женствеността. Мисля, че ако християнството бе попаднало в ръцете не на мъжете, а на жените, днес щяхме да имаме съвсем различен живот, съвсем различно общество, съвсем различна цивилизация.

И просто не бих искал по-късно, когато говорят за Ромен Гари, да го свързват с друга ценност освен с женствеността.