СЛИЗАНЕ

докато вървях по сенчести пътеки
и наблюдавах блясъка на гъши вратове
сриване на малък ястреб и врабче в къдриците на перушина,
и забързаната полска мишка, и чинка на превит ластар,
забелязах, че и моето лице се отразява в смълчаните очи,
които се прокрадваха
от светлина на сянка, от сухота на влага,
че е време за заеми и съм дете, което вижда всичко,
че съм впечатлен от всичко,
че всичко се събира в точка, която ме държи изправен и камшиците на светлината тръгват да осветят
хилядолистните ръце, които молят и отричат
осъзнах, че не съм сам, че съм покрит със хиляди воали
и не мога да ги разплета и преброя
докато разчитам на очите, водещи ме през дъбравите
през топли плитчини и мълчалива трева, която ме топли
знаех, че съм благословен и че езикът ми е взет назаем,
че го събирах от устите, които ме надзираваха
и ме посипаха с билки — да съм светият юнец,
с чиято плът се подготвят да заздравят телата си
и да направят езика си гъвкав, както ловецът прави със своя нюх
готов да намери плячката между милиарда неща,
да познае своята неоспорима причина сред заплетени имена
с какъв замах да се хвърли през източника в блясъка на гърлото
и да се знае, че трябва многократно да се раждам
и повторно да се спускам от устата под крилото на сянката,
която познава своето тяло
тук в неподвижността на времето, в което слязох да науча,
че не съм това, което съм
и че това, което виждам
е невидимо за онзи, чиято кожа ме чака
в устата, готова лакомо
да ме погълне.