Светият Демон

В деня, в който окончателно реши да напуснеш монашеската служба, по пладне те изпратиха до широката порта на римския манастир не само вече познатите ти монаси, но и останалите братя. Сбогуваха се с теб, сякаш си мъртвец, който си отива от редиците на живите. Когато братята те питаха за причината за напускането ти, трябваше да измислиш такава. Нямаше конкретна и аргументирана причина за раздялата с монашеския живот. Не беше нито жена, нито беше изгубил вяра в Бога, нямаше недоразумения с братята или фалшиви илюзии. Беше трудно да им обясниш нещо, което сам не разбираше. Затова по-лесно се отказа да се приспособиш към начина им на мислене и дадеш конкретен и изчерпателен отговор. Вече не помниш точно какво им обясни, но беше нещо съвсем шаблонно. Да измислиш причина за напускането се оказа по-лесно, отколкото да аргументираш сам пред себе си желанието да започнеш нов живот. Кой знае, може би някой ден ще се окаже, че към манастира те беше привлякло безразличието ти към Бог. Беше трудно по това време да определиш дали вярваш в Бог - дори не смяташе, че това е важно. Наистина, по-важното е дали Бог има вяра в теб. Останалото е само като размазан надпис върху евтина пътна реклама.