Предизвикателство! Няма как да избягам от тази втръснала ни напослдък дума, но до нея опирам, прелиствайки новия опус на Красен Камбуров. Ала в случая предизвикателството е сатириконско - с него авторът нагърбва да е юродив към себе си, както и към немалко глухи свои сънародници.

Що за творба е пред нас? Какво споява есетата, епистолите, диалозите, екскурсите, мемоарите, чистата белетристика? Само сатириконство ли и от какъв тип е то? Мистиката, която структурира романите му, тук е вече мистификация тотална. Десетки герои от историята и културата дебатират на живо пред нас по всички възможни смисли и тегоби на съвремието ни. Нашето - да. Българското - да.

А че е родно и че е българско сатириконство, доказват дори прозреният (под маска!) за българските управници, че и буквално последният ред на творрбата. Уж е под маска, тоест чрез устата на герой, но темпераментният слог не може да скрие кой е автор на прозренията. Пък и читателят сигурно ще предпочете да е именно К.К., колкото и да се маскира...
Доц. Кр. Васков