В есетата от тази книга, писани в различни моменти през последните две десетилетия, Цветан Тодоров очертава духовните портрети на писатели, философи, мислители на социалното. Те са живели в различно време, различават се по нагласа, по възгледи, по изразни средства. На пръв поглед откривателите на Америка, творчеството на Едуард Саид, Йохан Волфганг Гьоте, Амадеус Моцарт, Анри Стендал, Самюъл Бекет, Бенжамен Констан, Жан-Жак Русо и Франсоа дьо Ларошфуко създават впечатление за пъстър свят и идейно многообразие. Ала между тях Тодоров е съумял да прокара и пресечни точки, и съединителни линии. В дòсега си с тези ярки духовни личности той е вложил съществени елементи от собствения си житейски опит, от възгледите си за човека, за неотменимата му връзка с другите, за неговата обусловеност от околния свят.

С тази книга идейният свят на Цветан Тодоров получава конкретните измерения на житейски и творчески съдби, в които и съвременникът ни може да открие по нещо за себе си.