Книгата разглежда развитието на Рилската света обител от края на 1944 г. до нашето съвремие. Периодът от 1944 г. до 1990 г. е време на противопоставяне между православната вяра и установяващата се в българския обшествен живот идеология, налагана от комунистическата партия с директна атеистична насоченост.

В книгата са представени репресиите срещу несъгласни с новата политика монаси, лишаването на обителта от икономическа самостоятелност чрез отнемане на обработваема земя, гори и индустриални предприятия и по този начин лишаването и от средства за поддържане на сградния фонд и безценните творби на изкуството. Специално внимание е отделено на одържавяването на обителта през 1961 г. и изгонването на монасите, връщането на част от тях през 1968 г. и конфликтното им съжителство с новосъздадения Национален музей.

Като нов период в развитието на Рилската обител може да се приеме времето след възстановяването на нейния монашески статут през 1991 г., когато започват усилията да бъдат възвърнати заграбените земи и ценности. Тези усилия продължават и до сега.

В днешно време Рилската света обител съчетава сполучливо две функции – да бъде средище на православното християнство и да представя страната ни като туристически обект от световно значение.